Кликнете върху четирите точки на картата за повече информация
Основни спирки на маршрута
Как са живели софиянци в първите години на Втората световна война? Кое е събитието, което ги принуждава за по-малко от денонощие да напуснат домовете и града си? Кой класически български роман документира това противоречиво време? Как се възстановява опустошената столица и защо улица „Търговска“ се превръща в символ на изгубената София?
Това са само част от въпросите, на които отговоря Лора Шумкова в този Литературен маршрут.
С помощта на мемоарни свидетелства и литературни фрагменти Лора разказва за един от най-трудните и най-премълчаваните периоди в новата история на София и за това какво прави една съвкупност от улици, сгради и хора град.
Лора Шумкова е от постоянните автори на Литературните маршрути. Тя е водещ на поредицата „Софийски страници“, която всяка година е посветена на различни теми и места в града, както и на Литературния маршрут на английски език.
За автора на Литературния маршрут
Лора Шумкова е литературен теоретик и историк, критик и редактор. Интересува се от литературна и визуална семиотика, както и от литературната антропология на града. Откакто се помни, Лора е заинтригувана от историята на родния си град – София. Тя обича да изследва софийските квартали с кучето си Браян, да си устройва екскурзии с градския транспорт и да чете книги, посветени на София. Вдъхновява се от космополитните европейски градове и от африканската култура.
Как бихте описали връзката между града и литературата?
Градът и литературата са неразривно свързани. От една страна, литературата е градски феномен, продукт на градското светоусещане и на градския език, дори когато възторжено възпява селото, природата или въображаеми светове. В по-частен план градската литература разчита на определена градска опитност, на познаването на градското пространство, бит и семиотични кодове, за да се реализира в своята пълнота. От друга страна, мисленето за града нерядко е плод на литературни модели толкова, колкото и на реални лични преживявания. Опозициите голям град – малък град, мъжко пространство – женско пространство, централна градска част – предградия например не биха били толкова категорични и устойчиви, ако не бяха възпроизведени и в емблематични произведения на световната (и на българската) литература.
Кое е любимото ви литературно място (реално или въображаемо, в София или където и да е по света)?
Трудно ми е да избера едно любимо градско място. Привличат ме места, където човек може да се усамоти, без да губи връзка с ритъма и звуците на градския живот – кафенета, паркове, трамваи. Едва ли е случайно, че това са места, подходящи за четене: публични, но позволяващи да се сгушиш в своя собствен свят. Ако все пак трябва да назова едно конкретно литературно място, това би била Градската градина в София – почти задължителен атрибут на всеки български градски роман и на множество разкази и мемоари, но и сцена на градски практики, немислими без участието на българските писатели – от поставянето на нови пиеси в Народния театър и импровизирани литературни четения на открито до разнообразни прояви на гражданското общество. Това е моята лична Вила Вилекула, пълна с приключения и чудеса :)
