Кликнете върху четирите точки на картата за повече информация
Основни спирки на маршрута
Първите Литературни маршрути за деца бяха посветени на произведенията на Валери Петров, Дора Габе, Елин Пелин, Братя Мормареви и илюстрациите на Вадим Лазаркевич. Зорница Христова разказваше за маршрута така: “Заедно ще си припомним онова „Копче за сън“, дето върши чудеса с малчуганите, на които не им се спи. Ще полетим до Луната (ама с-а-а-амо за малко) с Ян Бибиян, ще станем смели капитани – заедно с Васко да Гама от село Рупча и накрая, Драги ми господине, накрая на нашето литературно приключение, „Ние, врабчетата“ ще си почуруликаме щастливо, както само ние си знаем и можем!”
Детският литературен маршрут през 2020 г. тя посвети на кукления театър.
За автора на Литературния маршрут
Зорница Христова е писателка на детски книги, преводач на художествена литература, журналистка, съосновател на издателство „Точица“ и двукратна носителка (заедно със съавторите си) на наградата „Христо Г. Данов“ за детска литература.Сред авториските ѝ книги са: “Ваканция в Средните векове”, “Вкусна география”, “Градска география”, “Сладоледена реторика”, “Когато искам да мълча”, “Блок №4”, “Кратки приказки за досънуване”, “История за краля и дъжда”.
Родена в Добрич, тя завършва английска филология в СУ “Св. Климент Охридски” и специализира в Оксфорд. Зорница се занимава с превод от над 20 години. През 2019 г. става носител на наградата за превод "Кръстан Дянков" за работата си по превода на "Кладата на суетата" от Том Улф (изд. "Лист").
Как бихте описали връзката между града и литературата?
Литературата е емоционалната карта на града. Тя се интересува не само от мястото, а и от това, което хората чувстват на това място, от техните фантазии, от караниците и прегръдките, от детските бели, от всичко! Тя се интересува от вас.
Тази карта е важна, защото тя ни помага да се ориентираме в себе си. Тя ни казва, че нашият вътрешен живот има значение. Добавя измерение, с което градът се стопля, зажужава като кошер, шупва като мая - и някъде в целия този живот се ражда следващата история.
Кое е любимото ви литературно място ( реално или въображаемо, в София или където и да е по света)?
Отговарям спонтанно: къщичката на зайчето Питър в Докторската градина. Там има хълмче, на хълмчето - дърво, а дървото си има коренище, излязло сякаш от илюстрациите на Биътрикс Потър. Когато дъщеря ми беше малка, тя обичаше да й четем "Зайчето Питър" (преводът на Александър Шурбанов е страхотен!). Бяхме й казали, че то живее тъкмо там, и редовно оставяхме солети за него.
Имам още две дървета, които силно свързвам с литературата. Едното е липата пред прозореца на детската. Често ме караха да спя следобед, а аз мразех това. Не ми даваха да чета и аз гледах клоните и си представях там продълженията на книгите, които исках да си довърша. Второто е дюлята у бабини ми. Тя пък беше страхотно място за четене, лесна за катерене и с удобни клони, на които да се разположиш, че и книгата си да подпреш. Идеално за приключенски романи. Имах един, който особено често си четях там, за амазонската джунгла. Е, Амазонка за мен е завинаги свързана с онази, вече отсечена, дюля.
