Аз искам всичко да се срине в този свят
Аз искам всичко да се срине до основи.
Тогава ти и аз отново ще летят
между бедрата на легенди нови.
Из „Непрочетено“, Д. Воев
В творчеството на Димитър Воев, неизменно присъства темата за отчуждението, изпълнена с болезненост и крайност. Станал пряк свидетел на Промените, измъчван от чувства за неувереност и безсмислие сред всеобщата интоксикация на мисли и мечти, той ще открие смисъла на съществуването си в музиката и поезията, изпълнени със студена естетика, зрялост и съзнание за бързата преходност на нещата.
Маршрутът ще започне от „Кравай“ (ул. Фритьоф Нансен 1), място за неформални срещи в близкото минало, ще премине покрай „Попа“, „Синьото кафе“ и Борисова градина, за да завърши в бар „Токио“ (ул. Янтра 1 Б). Ще проследим биографията на автора, ще си поговорим за контекста и същността на неговото творчество, ще почетем текстове и ще послушаме музика.
Отчаянието – това е крайна форма на кристализирало състояние…
Никой от нас не би трябвало просто да се самодоказва.
Ние ще моделираме нещата съзнателно и течението няма да ни понесе.
Разходи се три пъти около масата, пусни си Нова Генерация, погледни през прозореца.
Ще уловиш недоловимото. То си остава за теб.
Из писмо на Д.В. до Кирил Минев