3 юли | 18:30 ч.
пл. „Райко Даскалов“
Литературен маршрут,
посветен на Дора Габе
Карта на литературен маршрут

person Автор и водещ:
Катя Зографова

Начална точка

Тазгодишният литературен маршрут на Катя Зографова се нарича „Разходка с Нейно Теменужество (Дора Габе в София)“. Началото е до скулптурата на Чапа в градинката „Такев“. Местоположението е подбрано заради множеството буквални и преносни връзки с писателката. То е в близост до ул. „Солунска“, където Дора Габе е живяла два пъти. Но е свързано с нея и символно – като място, белязано със скулптурата „Зевс и Европа“, за да бъдат подчертани дългогодишните приноси на известната поетеса и преводачка в сътрудничеството и приятелските връзки с европейските писатели и култури. Дора Габе е заместник-председател на българския ПЕН-клуб. На ул. „Солунска“ е нейният първи софийски адрес. Като студентка тя живее там на квартира, заедно с Екатерина Ненчева, която я запознава с Яворов. След години се завръща на същата улица със съпруга си проф. Боян Пенев. На номер 7, на четвъртия етаж, семейството е обитавало пет стаи и е поддържало своеобразен литературен салон. Ще стане дума и за култовата кръчма „Под липите“ – едно от малкото заведения в София, запазило мястото и името си в превратностите на времето. Някога на втория етаж на сградата е живяла Дора Габе и е писала стихове. Последната спирка на маршрута ще бъде домът с музейна експозиция на „Васил Левски“ 60, който ще разгледаме с любезното домакинство на уредника Добрин Добрев-Финиотис.

Маршрутът ще завърши с разглеждане на архивни находки и четене на стихове. В разходката ще се включат Милена Памукова (дъщеря на известния документалист и колекционер Стефан Памуков от Пловдив) и режисьорката Екатерина Минкова, която неотдавна завърши филма „Другите Дора Габе“.

За авторката на
Литературния маршрут

Катя Зографова е родена в деня на Св. Св. Кирил и Методий (11 май) в гр. Панагюрище. През 1989 г. печели конкурс в Националния литературен музей, от 2002 г. е главен уредник на Вапцаровия музей в София, където работи и понастоящем, в периода 2010-2016 г. е била директор на НЛМ. Литературен историк и критик, документалист, есеист и поет, автор на 19 книги, сред които: „Вечните странници“ (Из тайните на митологичното в българската литература), 1996; „Многоликата българка. Забележителни жени от Възраждането да наши дни“, 2006; „Любовен архив (Стихове, пътеписи, импресии)“, 2007; „Никола Вапцаров: Преоткриване (Документална сага)“, 2009; „Неканоничният Вазов“, 2011; „Елисавета Багряна. Играещата със стихиите“, 2013, „Знаменити. Забравени. Забранени“, 2015; „Словозографии“, 2017; „Световете на Яворов“, 2019; „Хроники на Вазовия род“, 2020; „Бележити жени на/за България (От Кера Тамара до Петя Дубарова“), 2021; „Фани Попова-Мутафова. Житие и страдание“, 2022. В момента работи върху 20-та си книга - „Вселената ВАЗОВ“, продължение на „Хроники на Вазовия род“. Носителка е на националните литературни награди „Нешо Бончев“ и „Блага Димитрова“, на международната Златна монета „Писменост“, „Творец на Панагюрище“, „Най-четен автор на биографични книги“ за 2022 г., на почетна грамота „За принос към съвременната българска литература“ на СБП, 2023 г. Била е разказвачка в документалния филм „Литературните места на София“, в „Тя мина. Мина“, посветен на Яворовата любима, в „Блян за щастие“ (за Димчо Дебелянов), консултирала е „Възстановка“ (за кафе-сладкарница „Цар Освободител“), „Пет разказа за един разстрел“ (за Никола Вапцаров), „Малката маркиза“ (Фани Попова-Мутафова) и др. През 2019 г. е поканена да участва в „Литературни маршрути“ с „Непознатите класици“. Следват „Разходка с Иван Вазов и Евгения Марс в Борисовата градина“, „По стъпките на Пенчо Славейков и Мара Белчева“, „Пет писателки“ и „Разместената София на Смирненски. Хумористична картография, етнография и социология на града“.