Катя Зографова е родена в деня на Св. Св. Кирил и Методий (11 май) в гр. Панагюрище. През 1989 г. печели конкурс в Националния литературен музей, от 2002 г. е главен уредник на Вапцаровия музей в София, където работи и понастоящем, в периода 2010-2016 г. е била директор на НЛМ.
Литературен историк и критик, документалист, есеист и поет, автор на 19 книги, сред които: „Вечните странници“ (Из тайните на митологичното в българската литература), 1996; „Многоликата българка. Забележителни жени от Възраждането да наши дни“, 2006; „Любовен архив (Стихове, пътеписи, импресии)“, 2007; „Никола Вапцаров: Преоткриване (Документална сага)“, 2009; „Неканоничният Вазов“, 2011; „Елисавета Багряна. Играещата със стихиите“, 2013, „Знаменити. Забравени. Забранени“, 2015; „Словозографии“, 2017; „Световете на Яворов“, 2019; „Хроники на Вазовия род“, 2020; „Бележити жени на/за България (От Кера Тамара до Петя Дубарова“), 2021; „Фани Попова-Мутафова. Житие и страдание“, 2022. В момента работи върху 20-та си книга - „Вселената ВАЗОВ“, продължение на „Хроники на Вазовия род“.
Носителка е на националните литературни награди „Нешо Бончев“ и „Блага Димитрова“, на международната Златна монета „Писменост“, „Творец на Панагюрище“, „Най-четен автор на биографични книги“ за 2022 г., на почетна грамота „За принос към съвременната българска литература“ на СБП, 2023 г.
Била е разказвачка в документалния филм „Литературните места на София“, в „Тя мина. Мина“, посветен на Яворовата любима, в „Блян за щастие“ (за Димчо Дебелянов), консултирала е „Възстановка“ (за кафе-сладкарница „Цар Освободител“), „Пет разказа за един разстрел“ (за Никола Вапцаров), „Малката маркиза“ (Фани Попова-Мутафова) и др.
През 2019 г. е поканена да участва в „Литературни маршрути“ с „Непознатите класици“. Следват „Разходка с Иван Вазов и Евгения Марс в Борисовата градина“, „По стъпките на Пенчо Славейков и Мара Белчева“, „Пет писателки“ и „Разместената София на Смирненски. Хумористична картография, етнография и социология на града“.