Те са ученици или студенти, носят „ковбойски панталони“ (тоест дънки), не са нито в завода, нито на строежа, а предпочитат да купонясват и да пият, да играят на карти и да си правят кодоши, почитат боговете на рока и туиста. Те са героите от т.нар. „инфантилна проза“, появила се в литературата ни през 60-те години на миналия век. Началната точка на маршрута неслучайно е Национален стадион „Васил Левски“, именно там през ключовата 1968-а е открит IX Световен фестивал на младежта и студентите. И макар инфантилните герои да се шляят предимно по морето, все пак и в София има ключови места, свързани с тях. Надниквайки в творбите на някои от основните представители на този тип белетристика, ще се опитаме да сглобим образите на българския инфантилен герой и неговия автор, за да усетим бунтарския им дух. Докато над нас пада софийската вечер в цвета на блу джинс…

Дрескод: дънки

Илюстрации и снимки:
1. Илюстрация от „Белият цвят на рибите“ на Атанас Мандаджиев | Художник: Тодор Панайотов;
2. Част от корицата на „Неандерталецо мой“ на Янко Станоев | Художник: Илия Пашов;
3. Снимка от откриването на Младежкия фестивал | Автор-незвестен.