16 септември
16:30 ч. | Народен театър „Иван Вазов“
Поставяне на пейка буква „Ш“
18:30 ч. | парк Военна академия „Г.С. Раковски“
„Помня този човек“
Литературен маршрут
за Марин Бодаков
Карта на литературен маршрут

На 16 септември ще бъде специалното събитие през тази година, което ще е посветено на поета, литературен критик, журналист и преподавател – Марин Бодаков. В негова памет ще бъде възстановена унищожената през 2018 г. пейка във формата на буквата „Ш“, която бе част от проекта „Скритите букви“, в който участваше и Марин Бодаков. Пейката, заедно с поезията на Марин Бодаков, ще бъде разположена и съхранявана в парк Военна академия „Г.С. Раковски“.
Събитието обаче ще започне с Литературен маршрут, посветен на поезията на Марин Бодаков, на неговата критическа, журналистическа, редакторска и преподавателска работа. Началото ще бъде в 16:30 ч. пред Народния театър „Иван Вазов“. За различните му професионални, творчески, някои лични занимания и любими места в града ще ни разкажат и различни хора, сред които: Геновева Димитрова, доц. д-р Светлана Станкова, проф. Алберт Бенбасат, Панайот Стефанов, Надежда Радулова, Георги Арнаудов, Йордан Славейков, Яна Букова и др.
Вдъхновени от премиерата на книгата „Галерията на сърцето“ (на която чухме поезията на Марин Бодаков, прочетена от хора в публиката), ще поканим всеки, който желае, да прочете негово стихотворение в парка на Военна академия от 18:30 ч. Тази част от събитието няма да прилича на обичайните литературни четения, няма да има сцена, нито специално обособено място за публика. Различните гласове, които четат поезията на Марин Бодаков, ще се чуват из парка. Също така те ще бъдат записани и четенето ще бъде достъпно онлайн. Така в бъдеще всеки, който седне на пейката, ще може, освен да прочете, и да чуе поезия на Марин Бодаков.

Снимки: Яна Лозева

За „Скритите букви“
През 2018 г. пейките, създадени под формата на буквите (Б, Д, Ж, З, И, Й, Ц, Ч, Ш, Щ, Ъ, ь, Ю, Я), които нямат графичен аналог в латинската и гръцката азбуки, бяха разположение на различни места в града. Тогава те обособиха малки литературни кътчета из града. Към всяка пейка имаше и стихотворение на съвременен български поет, написано специално за проекта. Буквата на Марин Бодаков бе „Ш“. През последните години пейките-букви пътуват в различни градове в Европа. Заедно с тях пътуват и преведени стихотворения на български поети.

Събитието се реализира с финансовата подкрепа на Столична община и Национален фонд „Култура“, „Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации“ и партньорството на издателство „Точица“ и Издателство за поезия ДА.

Марин Бодаков

Марин Бодаков (1971- 2021) е роден във Велико Търново. Завършва Първа мъжка гимназия. Дипломира се в специалност „Българска филология“ в Софийския университет.
Автор е на стихосбирките „Девство“, „Кибеа“, 1994; „Бисквити“, ЛИК, 1998; „Обявяване на провала“, ИК „Жанет 45“, 2002; „Ангел в зоопарка“, „Алтера", 2008; „Наивно изкуство“, ИК „Жанет 45“, 2011 (Национална награда за поезия „Иван Николов“); „Северна тетрадка“, Издателство за поезия ДА, 2013; „Битката за теб“, Издателство за поезия ДА, 2016; „Мечка страх“, Издателство за поезия ДА, 2018. Om 1997 г. e редактор в „Български месечник“ заедно с Ани Илков и Румен Леонидов. Пише литературни рецензии за сп. „Егоист“.
От края на 1999 г. е литературен редактор на вестник „Култура“, най-авторитетното издание за култура и дебати у нас. Отговаря за литературната политика на вестника, води ежеседмична рубрика „Ходене по буквите“. След закриването на „Култура“ и неговия наследник „К.“ пренася колонката си и журналистическия си опит в независимата онлайн медия „Тоест“. През годините Марин Бодаков прави интервюта със знакови фигури в българската и световната култура – от Зигмунт Бауман и Адам Загаевски до Ма Дзен и Жорди Галсеран. Плод на тези интелектуални срещи са две книги с интервюта: с преводачи – „Преведе от...“, изд. „Панорама“, 2012, и с полски интелектуалци – „Още не е загинала“, изд. „Фабер“, 2021. Maкaр и посветена главно на културната периодика, и то в класическия ѝ печатен формат, журналистическата кариера на Марин Бодаков е свързана и с електронните медии. Водещ е на предаването „Какво се случва. От последния чин“ в Българското национално радио, където търси пресечната точка между училищното образование, съвременното изкуство и родителството. Води рубриката „От небето до земята“ в предаването „Библиотеката“ на Българската национална телевизия заедно със Силвия Чолева.
Марин Бодаков е преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридcкu“, където подготвя бъдещи журналисти за работа в печатните медии. Докторската му дисертация „Политики на представяне на българската литература в медиите на 90-те“ е издадена под заглавие „Кой „уби“ критиката?“, „Фабер“, 2019. Става доцент с изследване върху критика Йордан Маринополски, издадено под заглавие „Критика и искреност. Случаят Йордан Маринополски“, „Фабер“, 2019.
Извън журналистическата и преподавателската си дейност Марин Бодаков често работи и с млади или вече утвърдени писатели и е редактор на книгите им. Взима участие в различни инициативи за привличане на децата към четенето и книгите. Съавтор е заедно със Зорница Христова на книгата „Детето зад чина, или когато вкъщи има първокласник“, „Просвета“, 2012. Съосновател със Зорница Христова на издателство „Точица“.
Носител е на Националната награда за поезия „Иван Николов“ за 2011 г. Получава отличието „Рицар на книгата“ на Асоциация Българска книга“ в категория „Печатни медии – вестници и списания“ за 2014 г. Лауреат е на Националната литературна награда Памет в годината на Константин Павлов (2016). Награда за цялостен принос към българския литературен контекст от Националния център за книгата и Литературен клуб „Перото“, 2021 (посмъртно). Национална награда „Христо Г. Данов“ (посмъртно). Почетен гражданин на София (посмъртно).
Обич

Помня този човек,
раната му като кораб,
корабът му като завивка,
завивката му като мочурище,
мочурището като звезда
и звездата като рана.
Човек като човек.
Галерията на сърцето

Двама другари
пренасяме скулптури в дъжда,
признаците на провала са все по-отчетливи,
призванията на възрастта смущават,
случайността натежава до пръсване.
Но красотата се разраства всеки ден,
сантиметър-два прониква подкожно горският лед,
само собственото си подхлъзване дочувам,
но красотата се разраства.
Няма място за притеснения

Чиста нощ,
непроницаема нощ.
Владетелят щади и тонизира,
а пръстенът му подпечатва с лилии
фантомите на старостта

И да не се обаждам,
ще бъда винаги наоколо
Има сбогувания
Има сбогувания
като петно на покривката.
Придърпваш чинията върху него,
докато другият не е забелязал.
Мислиш единствено за това.