5 юли | 18:30 ч.
Регионален исторически музей София,
пл. „Бански“ 1
Разместената София
на Смирненски.
Хумористична картография,
етнография и социология
на града
Карта на литературен маршрут

person Автор и водещ:
Катя Зографова

Начална точка

Тазгодишният литературен маршрут на Катя Зографова – „Разместената София на Смирненски. Хумористична картография, етнография и социология на града“ е посветен на двойната годишнина на Слънчевото момче на поезията ни: 125 г. от рождението и 100 г. от смъртта на Смирненски.

Тръгвайки от центъра - градинката пред Регионален исторически музей София (сградата на бившата Централна минерална баня, пл. „Бански “ 1) ще стигнем по „Пиротска" до кв. „Възраждане“ и ул. „Овче поле“ с дома, където е живяло семейство Измирлиеви след изселването си от гр. Кукуш, унищожен от гръцките войски по време на Междусъюзническата война. Днес този дом е музей на Христо Смирненски, отворен за посетители след обновяването си през 2016 г.
С тази разходка ще осъществим предизвикателството на един неочакван, некнижен, социално правдив, underground образ на града, създаден от Слънчевия Юноша на българската поезия! Eдно бродене по неговите места (нали Смирненски и приятели са „весели бродяги“) е необикновено преживяване, приносно в жанра на литературните разходки. Защо? Просто защото неговата карта на София е по-различна и по-истинска от обичайната музеефицираща литературна картография на града.
Софийската „карта“ на Смирненски радикално размества „центъра“ и „периферията“... Неговият Ючбунар е по-интересната, по-пъстра, изпълнена с повече енергии, понякога дори по-европейска част на София от претенциозния, но измамен блясък на „жълтите павета“, по които крачат властниците ориенталци, съвременните „паши“, чиновниците и проститутките, жалките „елити“, банкерите с кръвожадни имена като „Людоедов“...
Мултиетническият Ючбунар с неговите обитатели - евреи, бежанци от Македония и от Беломорска Тракия, турци, роми, е извор не само на социална тъга и революционен гняв, но и на жизнерадост, изразена в блестящите езикови и римни игри на виртуозния поет.

Улиците, по които ще минем реално и мислено са: несъществуващата днес „Търговска“, „Леге“, „Мария Луиза“, „Пиротска“, тя ще бъде придружена от прочити на малкоизвестни, но великолепни хумористични зарисовки от стихотворения: „Из тайните на харема“, „Столична аристокрация“, „Любовна песен на Самуил“, „Моше на серенада“ /любовната изповед на Моше към Рашел/, „Към Палестиня! /с мото „На моята царкиня от „Клементина“/ и т.н.

Крайната точка на „Разместената София“ е музеят на Смирненски (ул. „Овче поле“ 116) с неговия прекрасен двор с „градината на символизма“. Уредничка на къщата музей е Елена Алекова.

В музея ще видим още част от проекта на Силвия Пешева и Милена Илиева „Видеоарт интерпретации на българско поетическо наследство“. Първата интерпретация е върху стихотворението „Приказка за честта“ на Христо Смирненски. Целта на проекта е да обедини поезия, театър, актьорско майсторство, музика, изобразително и визуално изкуство и да създаде съвременен прочит на българска класическа поезия. Той е реализиран с подкрепата на Столична община. Продуцент: „Ами да“.

За авторката на
Литературния маршрут

Катя Зографова е родена в деня на Св. Св. Кирил и Методий (11 май) в гр. Панагюрище. През 1989 г. печели конкурс в Националния литературен музей, от 2002 г. е главен уредник на Вапцаровия музей в София, където работи и понастоящем, в периода 2010-2016 г. е била директор на НЛМ. Литературен историк и критик, документалист, есеист и поет, автор на 19 книги, сред които: „Вечните странници“ (Из тайните на митологичното в българската литература), 1996; „Многоликата българка. Забележителни жени от Възраждането да наши дни“, 2006; „Любовен архив (Стихове, пътеписи, импресии)“, 2007; „Никола Вапцаров: Преоткриване (Документална сага)“, 2009; „Неканоничният Вазов“, 2011; „Елисавета Багряна. Играещата със стихиите“, 2013, „Знаменити. Забравени. Забранени“, 2015; „Словозографии“, 2017; „Световете на Яворов“, 2019; „Хроники на Вазовия род“, 2020; „Бележити жени на/за България (От Кера Тамара до Петя Дубарова“), 2021; „Фани Попова-Мутафова. Житие и страдание“, 2022. В момента работи върху 20-та си книга - „Вселената ВАЗОВ“, продължение на „Хроники на Вазовия род“. Носителка е на националните литературни награди „Нешо Бончев“ и „Блага Димитрова“, на международната Златна монета „Писменост“, „Творец на Панагюрище“, „Най-четен автор на биографични книги“ за 2022 г., на почетна грамота „За принос към съвременната българска литература“ на СБП, 2023 г. Била е разказвачка в документалния филм „Литературните места на София“, в „Тя мина. Мина“, посветен на Яворовата любима, в „Блян за щастие“ (за Димчо Дебелянов), консултирала е „Възстановка“ (за кафе-сладкарница „Цар Освободител“), „Пет разказа за един разстрел“ (за Никола Вапцаров), „Малката маркиза“ (Фани Попова-Мутафова) и др. През 2019 г. е поканена да участва в „Литературни маршрути“ с „Непознатите класици“. Следват „Разходка с Иван Вазов и Евгения Марс в Борисовата градина“, „По стъпките на Пенчо Славейков и Мара Белчева“, „Пет писателки“ и „Разместената София на Смирненски. Хумористична картография, етнография и социология на града“.
Снимки: Яна Лозева