Тазгодишният литературен маршрут на Катя Зографова – „Разместената София на Смирненски. Хумористична картография, етнография и социология на града“ е посветен на двойната годишнина на Слънчевото момче на поезията ни: 125 г. от рождението и 100 г. от смъртта на Смирненски.
Тръгвайки от центъра - градинката пред Регионален исторически музей София (сградата на бившата Централна минерална баня, пл. „Бански “ 1) ще стигнем по „Пиротска" до кв. „Възраждане“ и ул. „Овче поле“ с дома, където е живяло семейство Измирлиеви след изселването си от гр. Кукуш, унищожен от гръцките войски по време на Междусъюзническата война. Днес този дом е музей на Христо Смирненски, отворен за посетители след обновяването си през 2016 г.
С тази разходка ще осъществим предизвикателството на един неочакван, некнижен, социално правдив, underground образ на града, създаден от Слънчевия Юноша на българската поезия! Eдно бродене по неговите места (нали Смирненски и приятели са „весели бродяги“) е необикновено преживяване, приносно в жанра на литературните разходки. Защо? Просто защото неговата карта на София е по-различна и по-истинска от обичайната музеефицираща литературна картография на града.
Софийската „карта“ на Смирненски радикално размества „центъра“ и „периферията“... Неговият Ючбунар е по-интересната, по-пъстра, изпълнена с повече енергии, понякога дори по-европейска част на София от претенциозния, но измамен блясък на „жълтите павета“, по които крачат властниците ориенталци, съвременните „паши“, чиновниците и проститутките, жалките „елити“, банкерите с кръвожадни имена като „Людоедов“...
Мултиетническият Ючбунар с неговите обитатели - евреи, бежанци от Македония и от Беломорска Тракия, турци, роми, е извор не само на социална тъга и революционен гняв, но и на жизнерадост, изразена в блестящите езикови и римни игри на виртуозния поет.
Улиците, по които ще минем реално и мислено са: несъществуващата днес „Търговска“, „Леге“, „Мария Луиза“, „Пиротска“, тя ще бъде придружена от прочити на малкоизвестни, но великолепни хумористични зарисовки от стихотворения: „Из тайните на харема“, „Столична аристокрация“, „Любовна песен на Самуил“, „Моше на серенада“ /любовната изповед на Моше към Рашел/, „Към Палестиня! /с мото „На моята царкиня от „Клементина“/ и т.н.
Крайната точка на „Разместената София“ е музеят на Смирненски (ул. „Овче поле“ 116) с неговия прекрасен двор с „градината на символизма“. Уредничка на къщата музей е Елена Алекова.
В музея ще видим още част от проекта на Силвия Пешева и Милена Илиева „Видеоарт интерпретации на българско поетическо наследство“. Първата интерпретация е върху стихотворението „Приказка за честта“ на Христо Смирненски. Целта на проекта е да обедини поезия, театър, актьорско майсторство, музика, изобразително и визуално изкуство и да създаде съвременен прочит на българска класическа поезия. Той е реализиран с подкрепата на Столична община. Продуцент: „Ами да“.