Минавайки край днешното кино „Одеон“, малцина си дават сметка, че на това място на 9 юни 1911 г. се разиграва почти „антична трагедия“, хвърлила в силен душевен смут един от най-нежните лирици в българската литература. Смъртта на младата Елена Петрунова и самоубийството на баща ѝ полковник Петрунов, който застрелва дъщеря си и себе си, е истински шок за Димчо Дебелянов, тогава наемател в дома им на бул. „Патриарх Евтимий“ 1 (където по-късно е механата „Хладна почивка“). Дебелянов, който заедно с Елена Петрунова превежда романа на Пиер Луис „Афродита“, дълго не може да се раздели със спомена за чернокосата девойка, мяркаща се из морната му памет „кат бродница сънна в бездънна гора“ (Последна скръб“). Поетът е принуден да напусне и „дома с белоцветните вишни“, за да се заскита като „печален странник“ из ергенски квартири.
На снимките са Димчо Дебелянов и Георги Машев, механата „Хладна почивка“ и Елена Петрунова, а графитите са на стената, скриваща някогашния двор с вишните.