на Вазови в София
Начална точка
1
пл. „Света Неделя“
Разходката е посветена на 175-годишнината от рождението на Патриарха на българската литература и 130-годишнината от построяването на неговия софийски дом, днес мемориален музей. Ако за местата, които обитава Иван Вазов пише още проф. Иван Шишманов, то за пръв път ще обходим и другите важни адреси на братя и сестри Вазови, някои от които архитектурни образци. Сведения за тях са почерпени от новоразчетените архиви на Вазовите потомки Вера и Бинка Вазови, в процеса на работа по документалното изследване „Нови хроники на Вазовия род“ на Катя Зографова.
Началната точка на разходката е пл. „Света Неделя“ – първият постоянен софийски адрес на Иван Вазов на „Витоша“ № 1 (днес № 6), където след завръщането му от емиграция през 1889 г. в паянтовата „полуразрушена“ къща на един от първите софийски кметове Х. Пешев, е завършен романът „Под игото“. След женитбата си за Атина Болярска през 1890 г. Вазови се премества на ул. „Солунска“ 47 в дома на издателя Ив. Касъров, а след разрива със съпругата му – на „Солунска“ 40, в дома на Атанас Илиев. Следващата квартира на писателя е на „Гурко“ 17, собственост на Астарджиев, където той живее, докато се строи домът на ул. „Вълкович“, днешна „Иван Вазов“. В собствен дом той и семейството му заживяват точно преди 130 години! Вазови винаги са в близост, дори заедност, в прословутата си Задруга. След като чичо им Кирко (брат на Минчо Вазов) завещава на племенниците си обширния терен около днешния музей, след Освобождението там се оформя цял Вазов парцел.
Въла Вазова живее в къща, съседна на братовата, Георги Вазов си построява уникален дом в мавритански стил на ъгъла на „Раковска“ и „Гурко“. Уви, това архитектурно бижу е разрушено и през 1938/9 на мястото му е издигната модерната Вазова кооперация, съществуваща и днес. В нея са живели съпругата, дъщерите и синовете на героя от Одрин и техните потомци. На приземния етаж в определени години са били знаменитата сладкарница „Ашингер“, книжарничката на съпрузите Вера Вазова и Кирил Гривек.
По-малко известни са други две средищни за модерна София Вазови сгради. На бул. „Дондуков“ са били сладкарница и кино „Пачев“, собственост на Иван Пачев, предприемчивият син на по-голямата от сестри Вазови – Анна. Уви, и киното, и сладкарницата, са разрушени от бомбардировките над София през 1944.
Разходката ще завърши с красивата запазена къща на Вазови – двуетажният дом с ателие на Борис Вазов и Елисавета Консулова-Вазова и техните три дъщери: Елка, Бинка и Анна (Нюси). Този дом днес е самотно островче от стара София посред кооперациите на ул. „Хан Крум“. В него е кипял интензивен културен живот (Елисавета Консулова-Вазова е рисувала ефирните си платна, Бинка Вазова е създавала графичните си образи, тук е редакцията на издаваното от тях списание за дома, тук са се провеждали и семейни празници, и веселите „празници на ателието“, на които в приятелски кръг са се събирали да свирят, пеят и пият художниците Ал. Божинов, Б. Денев, Н. Танев, К. Щъркелов). Ценни данни за живота на невероятния дом черпим от архива на Бинка Вазова в ДАА и от книгата България от първо лице: Мари Айхорн в София 1924 - 1925 г. на Юлияна Рот и Петър Стоянович, 2022.
Началната точка на разходката е пл. „Света Неделя“ – първият постоянен софийски адрес на Иван Вазов на „Витоша“ № 1 (днес № 6), където след завръщането му от емиграция през 1889 г. в паянтовата „полуразрушена“ къща на един от първите софийски кметове Х. Пешев, е завършен романът „Под игото“. След женитбата си за Атина Болярска през 1890 г. Вазови се премества на ул. „Солунска“ 47 в дома на издателя Ив. Касъров, а след разрива със съпругата му – на „Солунска“ 40, в дома на Атанас Илиев. Следващата квартира на писателя е на „Гурко“ 17, собственост на Астарджиев, където той живее, докато се строи домът на ул. „Вълкович“, днешна „Иван Вазов“. В собствен дом той и семейството му заживяват точно преди 130 години! Вазови винаги са в близост, дори заедност, в прословутата си Задруга. След като чичо им Кирко (брат на Минчо Вазов) завещава на племенниците си обширния терен около днешния музей, след Освобождението там се оформя цял Вазов парцел.
Въла Вазова живее в къща, съседна на братовата, Георги Вазов си построява уникален дом в мавритански стил на ъгъла на „Раковска“ и „Гурко“. Уви, това архитектурно бижу е разрушено и през 1938/9 на мястото му е издигната модерната Вазова кооперация, съществуваща и днес. В нея са живели съпругата, дъщерите и синовете на героя от Одрин и техните потомци. На приземния етаж в определени години са били знаменитата сладкарница „Ашингер“, книжарничката на съпрузите Вера Вазова и Кирил Гривек.
По-малко известни са други две средищни за модерна София Вазови сгради. На бул. „Дондуков“ са били сладкарница и кино „Пачев“, собственост на Иван Пачев, предприемчивият син на по-голямата от сестри Вазови – Анна. Уви, и киното, и сладкарницата, са разрушени от бомбардировките над София през 1944.
Разходката ще завърши с красивата запазена къща на Вазови – двуетажният дом с ателие на Борис Вазов и Елисавета Консулова-Вазова и техните три дъщери: Елка, Бинка и Анна (Нюси). Този дом днес е самотно островче от стара София посред кооперациите на ул. „Хан Крум“. В него е кипял интензивен културен живот (Елисавета Консулова-Вазова е рисувала ефирните си платна, Бинка Вазова е създавала графичните си образи, тук е редакцията на издаваното от тях списание за дома, тук са се провеждали и семейни празници, и веселите „празници на ателието“, на които в приятелски кръг са се събирали да свирят, пеят и пият художниците Ал. Божинов, Б. Денев, Н. Танев, К. Щъркелов). Ценни данни за живота на невероятния дом черпим от архива на Бинка Вазова в ДАА и от книгата България от първо лице: Мари Айхорн в София 1924 - 1925 г. на Юлияна Рот и Петър Стоянович, 2022.
За авторката на Литературния маршрут
Катя Зографова е родена в деня на Св. Св. Кирил и Методий (11 май) в гр. Панагюрище. През 1989 г. печели конкурс в Националния литературен музей, от 2002 г. е главен уредник на Вапцаровия музей в София, където работи и понастоящем, в периода 2010-2016 г. е била директор на НЛМ.
Литературен историк и критик, документалист, есеист и поет, автор на 19 книги, сред които: „Вечните странници“ (Из тайните на митологичното в българската литература), 1996; „Многоликата българка. Забележителни жени от Възраждането да наши дни“, 2006; „Любовен архив (Стихове, пътеписи, импресии)“, 2007; „Никола Вапцаров: Преоткриване (Документална сага)“, 2009; „Неканоничният Вазов“, 2011; „Елисавета Багряна. Играещата със стихиите“, 2013, „Знаменити. Забравени. Забранени“, 2015; „Словозографии“, 2017; „Световете на Яворов“, 2019; „Хроники на Вазовия род“, 2020; „Бележити жени на/за България (От Кера Тамара до Петя Дубарова“), 2021; „Фани Попова-Мутафова. Житие и страдание“, 2022. В момента работи върху 20-та си книга - „Вселената ВАЗОВ“, продължение на „Хроники на Вазовия род“.
Носителка е на националните литературни награди „Нешо Бончев“ и „Блага Димитрова“, на международната Златна монета „Писменост“, „Творец на Панагюрище“, „Най-четен автор на биографични книги“ за 2022 г., на почетна грамота „За принос към съвременната българска литература“ на СБП, 2023 г.
Била е разказвачка в документалния филм „Литературните места на София“, в „Тя мина. Мина“, посветен на Яворовата любима, в „Блян за щастие“ (за Димчо Дебелянов), консултирала е „Възстановка“ (за кафе-сладкарница „Цар Освободител“), „Пет разказа за един разстрел“ (за Никола Вапцаров), „Малката маркиза“ (Фани Попова-Мутафова) и др.
През 2019 г. е поканена да участва в „Литературни маршрути“ с „Непознатите класици“. Следват „Разходка с Иван Вазов и Евгения Марс в Борисовата градина“, „По стъпките на Пенчо Славейков и Мара Белчева“, „Пет писателки“ и „Разместената София на Смирненски. Хумористична картография, етнография и социология на града“.