площад „Народно събрание“
на Жозет Брюс от Студената война,
чието действие се разгръща в София
Начална точка
1
Площад „Народно събрание“
(пространството около паметника
на Цар Освободител)
(пространството около паметника
на Цар Освободител)
Плътно обвита от Желязната завеса, България определено е „поле на интерес“ в шпионския роман през Студената война. Образът на „българите“ смътно проблясва в някои романи на Йън Флеминг, за да се разгърне изцяло във френския шпионски роман чрез „Българската следа“ (1983) на Жерар дьо Вилие, а още по-преди – в прочутия трилър „Пази се от българите“ (1969). В него знаменитият агент OSS 117 (Юбер Бонисьор дьо ла Бат) – истински съперник, а не копие на агент 007 (Джеймс Бонд) – трябва да дойде в София, за да получи важна информация за ресталинизацията зад Желязната завеса, която би могла да зачеркне крехкото Размразяване и сериозно да застраши свободния свят. Един шпионски роман за София в годините на НРБ и тайните на хотел „Рила“.
През последното десетилетие интересът към сагата за OSS 117 се завърна, благодарение на изключително талантливия френски актьор Жан Дюжарден (носител на Оскар за чернобелия филм „Артистът“), но вече като пародия. Дюжарден показва слабите точки на своя специален агент, запращан в горещите точки на днешни конфликти („Кайро – шпионско гнездо“, 2006, „Мисия в Рио“, 2009, „От Африка с любов“, 2021) и т.н.
„Месец октомври е към края си. Бледото слънце над София разпръсва полека-лека мъглата, покрила покривите на сградите. Минава девет и половина сутринта, но е относително свежо. Два дни по-рано първите снежинки свенливо са известили подраняването на зимата.
Зад волана на паркираната си кола журналистът Димитър Ваковски търпеливо изчаква, повече от десет минути, наблюдавайки колите, префучаващи по жълтите плочки на булевард „Руски“ и площад „Народно Събрание“. Появата на червен автобус по линия 10 попада в полезрението му, но вниманието му е съсредоточено върху минувачите, той се вглежда във всеки един силует. Накрая забелязва онзи, когото чака – дребен мъж, облечен с кафеникаво пардесю и таке в същия цвят. Журналистът пали цигара, излиза от колата и си купува от близката будка вестник „Работническо дело“, орган на ЦК на БКП.
Мъжът с кафявото пардесю пресича булеварда, докато Ваковски бавно върви към колата си, зачетен в „Работническо дело“, без да му обръща внимание, когато скърцане на спирачки го кара бързо да вдигне глава. Камион с ремарке прави опит да вземе рязко завоя, то обаче поддава, обръща се на една страна и помита хората на тротоара. Шокът е пълен. След секунди мълчание се разнасят писъците на хора и стенанията на ранените.“
През последното десетилетие интересът към сагата за OSS 117 се завърна, благодарение на изключително талантливия френски актьор Жан Дюжарден (носител на Оскар за чернобелия филм „Артистът“), но вече като пародия. Дюжарден показва слабите точки на своя специален агент, запращан в горещите точки на днешни конфликти („Кайро – шпионско гнездо“, 2006, „Мисия в Рио“, 2009, „От Африка с любов“, 2021) и т.н.
Откъс от началото на „Пази се от българите“
„Месец октомври е към края си. Бледото слънце над София разпръсва полека-лека мъглата, покрила покривите на сградите. Минава девет и половина сутринта, но е относително свежо. Два дни по-рано първите снежинки свенливо са известили подраняването на зимата.
Зад волана на паркираната си кола журналистът Димитър Ваковски търпеливо изчаква, повече от десет минути, наблюдавайки колите, префучаващи по жълтите плочки на булевард „Руски“ и площад „Народно Събрание“. Появата на червен автобус по линия 10 попада в полезрението му, но вниманието му е съсредоточено върху минувачите, той се вглежда във всеки един силует. Накрая забелязва онзи, когото чака – дребен мъж, облечен с кафеникаво пардесю и таке в същия цвят. Журналистът пали цигара, излиза от колата и си купува от близката будка вестник „Работническо дело“, орган на ЦК на БКП.
Мъжът с кафявото пардесю пресича булеварда, докато Ваковски бавно върви към колата си, зачетен в „Работническо дело“, без да му обръща внимание, когато скърцане на спирачки го кара бързо да вдигне глава. Камион с ремарке прави опит да вземе рязко завоя, то обаче поддава, обръща се на една страна и помита хората на тротоара. Шокът е пълен. След секунди мълчание се разнасят писъците на хора и стенанията на ранените.“
За автора на Литературния маршрут
Тони Николов е философ и журналист. Главен редактор на Портал Култура и на сп. „Култура“. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши социални науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал (RFI – България. Дългогодишен преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”. Преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж. Бернанос, Р. Жирар, Ж. Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, Майкъл Едуардс, Джорджо Агамбен и на „Надежда“, автобиографията на папа Франциск. Съставител на четиритомника с есета на Георги Марков и на неиздадените ръкописи на Иван Хаджийски. Автор на книгите: „Пропуканата България“ („Хермес“, 2015), „Българската дилема“(„Хермес“, 2017), „Спомнена София“ („Рива“, 2021, отличена с Наградата на София за литература), „Бленувана София“ („Рива“, 2022), „Има такава държава“ („Хермес“, 2023, отличена с наградата „Хр. Г. Данов“ за хуманитаристика), „Незабравена София“ („Рива“, 2023), „Потулена София“ („Рива“, 2024). Кавалер на Ордена за заслуги на Република Франция.
Снимка: Теа Нишков
Снимка: Теа Нишков