градинката при Княжеския дворец,
до паметника на Владимир Димитров – Майстора
въздишка на смъртта
Начална точка
1
ул. „Московска“ 6
градинката при Княжеския дворец,
до паметника на
Владимир Димитров – Майстора
градинката при Княжеския дворец,
до паметника на
Владимир Димитров – Майстора
Маршрутът има за цел да огледа пътя на творчеството и спомена за Иван Милев след границите на жизнения му път. Иван Милев е известен най-вече като художник, но той има и значимо литературно творчество. Негови стихове и проза ще бъдат четени по време на целия маршрут, воден от Пламен В. Петров. Новият пешеходен тур е своеобразно продължение на реализирания преди няколко месеца разказ из улиците на столицата, като този път фокусът се измества върху физическите и документални следи, които съставляват „живота на твореца след смъртта“.
Маршрутът свързва ключови институции в центъра на столицата – Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, Народния театър и Държавна агенция „Архиви“. Институционалната памет е мястото, където се сблъскват фактите и легендите. Как се филтрира едно наследство през десетилетията? Какво се избира да бъде показано и какво остава скрито във фондохранилищата? Тези въпроси ще водят участниците през сградите, които са се превърнали в депозитари на неговия дух.
След смъртта на Иван Милев през 1927 г. започва процес по създаване на култ. Тази митологизация обаче не е еднопосочна. Турът анализира механизма, по който образът му е използван за различни идеологически и естетически цели. Ще бъде засегната темата за „омразата“ – съпротивата на съвременниците му, неразбирането на модернистичния му подход и трудният път на неговото приемане в канона на българското изкуство.
Милев е едновременно „народен“ и „елитарен“, „мистик“ и „социален наблюдател“. Разказът в градска среда ще проследи как тези противоречия се превръщат в основа за изграждането на една почти религиозна аура около името му, която понякога пречи на реалното разбиране на творчеството му.
Един от най-проблематичните и същевременно любопитни акценти в събитието е темата за фалшификациите. Феноменът на „новия Милев“ започва още през 50-те години на XX век и продължава да бъде актуален и днес. Пазарът на изкуство и желанието за притежание на негови творби раждат паралелна история, съставена от имитации и манипулации. Ще говорим за това как фалшификатите променят рецепцията на автора и как професионалните общности в лицето на СГХГ и Националната галерия се справят с отсяването на автентичното от имитацията. Този процес на „дописване“ на историята е неразделна част от присъствието на художника в съвременната културна памет.
Маршрутът свързва ключови институции в центъра на столицата – Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, Народния театър и Държавна агенция „Архиви“. Институционалната памет е мястото, където се сблъскват фактите и легендите. Как се филтрира едно наследство през десетилетията? Какво се избира да бъде показано и какво остава скрито във фондохранилищата? Тези въпроси ще водят участниците през сградите, които са се превърнали в депозитари на неговия дух.
След смъртта на Иван Милев през 1927 г. започва процес по създаване на култ. Тази митологизация обаче не е еднопосочна. Турът анализира механизма, по който образът му е използван за различни идеологически и естетически цели. Ще бъде засегната темата за „омразата“ – съпротивата на съвременниците му, неразбирането на модернистичния му подход и трудният път на неговото приемане в канона на българското изкуство.
Милев е едновременно „народен“ и „елитарен“, „мистик“ и „социален наблюдател“. Разказът в градска среда ще проследи как тези противоречия се превръщат в основа за изграждането на една почти религиозна аура около името му, която понякога пречи на реалното разбиране на творчеството му.
Един от най-проблематичните и същевременно любопитни акценти в събитието е темата за фалшификациите. Феноменът на „новия Милев“ започва още през 50-те години на XX век и продължава да бъде актуален и днес. Пазарът на изкуство и желанието за притежание на негови творби раждат паралелна история, съставена от имитации и манипулации. Ще говорим за това как фалшификатите променят рецепцията на автора и как професионалните общности в лицето на СГХГ и Националната галерия се справят с отсяването на автентичното от имитацията. Този процес на „дописване“ на историята е неразделна част от присъствието на художника в съвременната културна памет.
За автора на Литературния маршрут
Пламен Валентинов Петров е български историк, публицист и изкуствовед. Роден е на 6 август 1983 г. във Велико Търново. Образованието му преминава последователно през УАСГ, НХА, СУ „Св. Климент Охридски“ и НБУ. Преподавател към катедра „Съвременна българска история“ при Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, където през 2020 г. защитава дисертация, посветена на отношенията между властта и изкуството в България през 70-те години на ХХ в. Интересите му са в областта на българското изкуство от ХIХ и ХХ в. През годините публикува свои текстове в научни списания и в списания „L’Europeo“, „A-specto“, „Abitare“, във вестници „24 часа“, „Култура“ и др. Автор е на няколко монографични изследвания, сред които – „Художественият отдел на изложението в Пловдив през 1892 г.“ (2019), Случаят „Олга Круша“ (2020), „Изкуство и власт в България през 70-те години на ХХ век“ (2021). От 2021 г. е директор на ХГ – Казанлък.