Като автор и водещ на Литературни маршрути Лора се представяше така:
Лора Шумкова е литературен теоретик и историк, критик и редактор. Интересува се от литературна и визуална семиотика, както и от литературната антропология на града. Откакто се помни, Лора е заинтригувана от историята на родния си град – София. Тя обича да изследва софийските квартали с кучето си Браян, да си устройва екскурзии с градския транспорт и да чете книги, посветени на София. Вдъхновява се от космополитните европейски градове и от африканската култура.
В един дълъг период в началото на новия век тя беше сред постоянните сътрудници на Литературен вестник, дори беше основател и редактор на “Varium est” – приложението ни за университетска култура, което излизаше в периода 2004-2005 г. Публикувала е десетки рецензии. След известно прекъсване тя се върна към писането и през последните години отново публикуваше рецензии и се включваше в анкетата за литературно събитие на годината. Лора Шумкова е възпитаник на НБУ, една от студентките, с които департаментът по Нова българистика се гордееше. И имаше защо, Лора бързо стана едно от лицата на младата критика. Била е редактор във в. „Литературен форум“ (2000-2001), в сп. „Следва“ (от 2003), редактор на рубриките „Текстология“ (от 2005-2008) и „Нова хуманитаристика“ (2005-2006) в сайта LiterNet, както и на юбилейните вестници „100 години Атанас Далчев“ (2004), „Европа / България“ (2005), „Възхвала на Вен. Тин.“ (2006), „1907“ (2007). Носител е на национални награди за есеистика, на наградата за литературна критика „Боян Пенев“ (2001, 2004) и на годишната наградата „Най-добър студент“ на Ректора на НБУ (2004). Интересите ѝ бяха в областта на литературната критика, литературната история, визуалните изследвания, музиката и градската култура. Лауреат на конкурса на издателство „Арс“ за издаване на дебютна книга в раздел „Хуманитаристика“, 2009 г., която излиза на следващата година под заглавието „Красивите години. Опити за литературна антропология на София“. В нейно лице българската култура загуби един вдъхновен и талантлив критик, а София – един от ярките си изследователи.
Амелия Личева, Литературен вестник