4 октомври | 18:00 ч.
ТР „Сфумато“
Разговор и спектакъл
за Миряна Башева
Мислещите тръстики
person Разговор с участието на:
Михаил Неделчев, Георги Борисов, Стефан Димитров, Богдана Карадочева, Иво Балев и Маргарита Младенова

Спектакъл „Мислещите тръстики“

19:00 ч. | ТР „Сфумато

Идея и постановка: Маргарита Младенова
Асистент: Албена Георгиева
Музика: Стефан Димитров
Сценография и костюми: Ивайло Николов
Фотограф: Яна Лозева
Звуков дизайн: Кристиян Алексиев
Участват: студенти IV курс, Актьорско майсторство, НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“; Андрей Стоименов, Весела Манолова, Виктория Владова, Вяра Миланова, Евтимиос Триандафиллу, Калоян Говедарски, Кремена Деянова, Лора Тенчева, Мария Карилоска, Мартин Проданов, Павлина Илова, Паола Мария Маравиля, Преслав Търпанов, Радостина Ангелова, Румен Ангелов, Стефан Саръиванов, Стефани Андонова, Стефани Николова, Добромир Цветков, Стилиян Маринов, Албена Георгиева
Тъй като времето няма да позволи да се разходим безоблачно из града, събитието, посветено на живота и творчеството на поетесата и журналистка Миряна Башева, ще се проведе изцяло в Театрална работилница „Сфумато“, където от 18:00 ч. ще започне разговор за поетесата с участието на Михаил Неделчев, Георги Борисов, Стефан Димитров, Богдана Карадочева, Иво Балев и Маргарита Младенова. А от 19:00 ч. ще имаме възможност да видим и представлението по поезията на Миряна Башева – „Мислещите тръстики“ с режисьор Маргарита Младенова. Макар да не можем да осъществим първоначално планирания маршрут из града, в който щяхме да минем през ключови места, свързани с живота на Миряна Башева, все пак ще ви срещнем с хора, които ще разкажат повече за нейния живот и творчество през лични, професионални и творчески перспективи.

Подобни специални събития, в рамките на „Литературни маршрути“, досега са правени за Николай Лилиев, Константин Константинов, Георги Рупчев, Марин Бодаков и Лора Шумкова.

Миряна Башева

Миряна Башева е родена на 11 февруари 1947 г. Произхожда от преселническо семейство от Македония. Майка ѝ София Башева е милосърдна сестра в „Червен кръст“, а баща ѝ Иван Башев заема различни длъжности в Министерство на културата. Той става външен министър в правителствата на Тодор Живков и Станко Тодоров. Башева учи в английска гимназия, след което следва английска филология в Софийския университет, но не се дипломира. Първоначално започва да работи в сферата на журналистиката и пише първите си стихове на около 24-годишна възраст.
През 1979 г. създава стиховете към филма „Войната на таралежите“ на Иванка Гръбчева, а по покана на Рангел Вълчанов пише сценария за игралния филм „Последни желания“. Впоследствие пише и сценариите на няколко документални филма на Вълчанов. Работи като литературен сътрудник в БНТ, като редактор в списание „Отечество“, в Студията за игрални филми „Бояна“, в списание и издателство „Факел“, във вестник „24 часа“ и във вестник „Сега“.
Става част от „Литературен кръг 39“, основан от Блага Димитрова, Радой Ралин, Едвин Сугарев, Владимир Левчев, Петър Манолов, Иван Теофилов, Ани Илков, Биньо Иванов, Николай Колев - Босия и др. , който се е борил да се публикуват творбите на млади автори. Миряна Башева е носител на много отличия, сред които и орден „Св. св. Кирил и Методий първа степен“ за големи заслуги в областта на културата. Автор е на четири стихосбирки, а творбите ѝ са преведени на английски, немски, френски, полски и руски език. Миряна Башева умира на 12 юли 2020 г. в гр. София на 73 години.
Лято

Да е лято, само да е лято!
Топло и зелено
като горски мъх,
да струи тревата -
силна, некосена -
искам да е лято
до последен дъх.
Да е тихо, тихо над земята,
на кравайче свито
времето да спи,
да звучи в нивята
пеещото жито -
нека да е лято
милиони дни.

Да е лято! Още да е лято -
дълго като зима,
топло като гръд,
тежко като злато,
звънко като рима,
вечно да е лято -
за последен път.

Точка

Ему еще не место в тех кроях,
где ви исчезли, легкие как тени.

Н. Заболоцкий

Аз нямам как да стигна до финала,
да пусна тоя свят на самотек.
Мен еволюцията ми е дала
безсмъртие, защото съм човек.

Аз няма да положа тихи кости
под жалните орландовски брези
и моите опечалени гости
ще си спестят и свещи, и сълзи.

В опровержение на Чарлз Р. Дарвин,
на черните Адамови ребра,
над мене няма да програчи гарван.
Предупреждавам: Няма да умра.

А ако някой ден - помози бог! -
откаже медицината отсрочка,
не бързайте с цветя и некролог.
Предупреждавам: Няма смърт. И точка.
Из моминския ми дневник
(или защо не се влюбих в поет)


Някой се примъква, плах, към мене.
Друг досадник пъха мокри устни.
Скучно е без теб, Сергей Есенин!
Да не кажа даже, че е пусто.
Виждам, че поети има много.
Всички пият, пушат, пишат мъдро.
Но не зная ни един, ей богу,
който да е синеок и къдрав!
Здраве да е, нека са брюнети.
Хайде и да са плешиви. Може.
Но така обидно е, че - ето:
не умеят да ме разтревожат.
Може би лиричните разноски
раснат паралелно на стандарта?
Адски
тихо
е
без
Маяковски!
Дявол ли си, като нямаш тартор?
Едри, гръмогласни - виждам много.
Мразят всичко мръсно. И са прави.
Но не зная ни един, ей богу,
който да се гръмне от ненавист!
Майната им, нека си живеят.
Всъщност те са нужни и полезни.
Но така обидно е без нея -
звънката, шамарена поезия!
......................................
Аз самата съм безумно кротка.
Чиста като новичко индиго.
Имам майка, дъщеря и котка.
А от татко - цял чеиз от книги.
В революцията още нямам вноски.
Любовта? Тя нещо няма вяра в мене.
Тъпо е,
Володя Маяковски!
Скучно е,
Серьоженка Есенин!

Гносеология

Време е.
Всичко и всекиго знам.
Кого на какво да науча?
Любовника си - на Томас Ман?
Котката - на вярност куча?

Познах си до болка мръсния нрав
и колко съм - "много важна..."
Ех, като фокусник с празен ръкав -
друг път ще ви покажа!

А време тече... С все по-гъст фон дьо тен -
такъв безнадежден признак!
Децата, заченати в друга, не в мен,
ще се родят в риза.

Пасейки, подобно доволен вол,
нагазих в света като в Искъро.
Някой случайно да знае - какво?
Какво искам?

Все пак - суетно морско свинче
сред лабиринт от пророчества -
твърдя:
Другари!
Не всичко тече!
Не всичко е сиво поточе!

И разберете, аз все ще греша.
В иронията. И в славата.
Аз, като всяка безсмъртна душа -
имам да ви разправям!
...как над работните чернови,
през сънища, стон или кикот
бавно подават любопитни глави
Мислещите тръстики.
...как някой дълбоко умислен вол
затъва в тях - не като в Искъро!
По-добре да не знае, горкият -
какво
е можел,
а не е поискал.