Оказва се, че в кратка разходка по ул. „Г. С. Раковски“ – от музея на Вазов през музея на Яворов до музея на Вапцаров – може да се проследи историята на българската литература в нейната последователност и цялост – от Патриарха до модерния Огняроинтелигент. При това Катя Зографова е автор на книги за всеки един от тези писатели. Тя представя малко известни факти, лични, неканонични сюжети и интригуващи истории за нашите класици.
Катя Зографова е водещ на два Литературни маршрута: „Непознатите класици“ (2019) и „На разходка с Иван Вазов и Евгения Марс“ (2020).
Катя Зографова е литературен историк и критик, есеист, документалист и поетеса. От 2002 г. е главен уредник на Вапцаровия музей в София. Между 2010 и 2016 г. е директор на Националния литературен музей. Автор е на 16 книги, посветени на някои от класиците в българската литература, сред които: „Никола Вапцаров: Преоткриване (Документална сага)“; „Неканоничният Вазов“; „Елисавета Багряна. Играещата със стихиите“, „Световете на Яворов“, „Хроники на Вазовия род“. В момента работя над продължението й - "Вселената Вазов", както и над второто, подобрено и допълнено издание на " Многоликата българка" - "Бележити жени на България". Носителка е на националните литературни награди „Нешо Бончев“ и „Блага Димитрова“, на международната Златна монета „Писменост“, а през 2019 г. стана и „Творец на Панагюрище“.
Бих определила връзката между града и литературата като съдбовна. Още от Вазово време градът захранва писателите с разнопосочни и многовалентни теми. След Освобождението се оформят писателските средища и кръгове, които си съперничат и воюват помежду си, създават се първите литературни салони у нас, а след Патриарха тръгват на тайни разходки из Борисовата градина и първите му почитатели... Дори когато творците прицелват града в сатири, дори когато бягат от неговия шум, прах, нови „герои“ с техните продажни лица и хищнически инстинкти, той ги владее в своята ту нежна, ту задушаваща прегръдка.