Кликнете върху четирите точки на картата за повече информация
Основни спирки на маршрута
Маршрутът на Калоян Праматаров започва в близост до едни от най-старите хотели в града, преминава покрай дома на Вутимски на ул. „Г. С. Раковски“ 46, за да завърши в Докторска градинка, където той е работил известно време като пазач. Калоян Праматаров превежда публиката както през биографията на поета, така и през контекста и същността на неговото творчество, дори през афинитета му към древните култури. Калоян Праматаров описва маршрута „По стъпките на Синьото момче“ така: „В творчеството на Александър Вутов, наречен по-късно Вутимски, неизменно присъства образът на синьото момче, изпълнен с болезненост и крайност. Изгубил почти цялото си семейство, покосено от „Жълтата гостенка“, самотен, беден и тежко болен, в разгара на Втората световна война, Вутимски ще открие смисъла на съществуването си в поезията, където нощните софийски улици, кръчмите и хотелите ще се превърнат в неизменен фон, а човекът, изпаднал в противоречие със себе си и света, проявил ясното съзнание за бързата преходност на нещата, ще напише:
И да обичаш, и да страдаш – късно. И смешно – пак да търсиш утешение. Остава само ледения сняг - безмълвен и красив – като безкрая. (Из „В хотел“, А. Вутимски)
За автора на Литературния маршрут
Калоян Праматаров е археолог, поет и преводач от френски език. Автор на стихосбирките „Асфодел“ (2012), “Casual Nobody” (2013), „Дайни“ (2017) и мултимедийния поетичен пърформанс „Слънцестоения над Черната река“ (2014). Сценарист на анимационния филм „Постиндъстриал“ (2015), режисиран от Борис Праматаров, част от проекта на Compote Collective за визуална поезия „Щрих и стих“, както и на документалния късометражен филм „В страната на Няма“ (2016) на режисьора Димитър Овчаров.
Как бихте описали връзката между града и литературата?
Модерният начин на мислене и чувстване се заражда в пространството на големите градове в средата на 19 в. (Париж, Лондон, Ню Йорк, Дъблин...), такова, каквото го срещаме в литературата на Аполинер, Бодлер, Джойс, Уитман. Поставен в тесни, неестествени урбанистични рамки, редом с хиляди други човешки същества, съвременният човек редува в себе си възторзите на бързото живеене и болката от анонимността и отчуждението, като същевременно превръща града в основна тема на своето творчество и по този начин се опитва да го осмисли, да открие собственото си място в него и да изгради в себе си по-красив и смислен свят.
Кое е любимото ви литературно място (реално или въображаемо, в София или където и да е по света)?
В София съществуват места, които сякаш са останали недокоснати от времето, места, на които човек е способен да долови и дори да заживее в миналото. Такива са археологическите и архитектурните паметници, малките централни улички с фасадите на старите здания, градските градинки, някои ( срещащи се все по-рядко) заведения. София е литературно пространство и литература сама по себе си. А от верния читател се изисква единствено да умее да наблюдава.
