29 септември | 18:30 ч. | зад Царския дворец За Сирак Скитник
и безсмислието на
живот без храм
Интерактивна карта на литературен маршрут

person Автор и водещ:
Пламен В. Петров

Начална точка

Маршрутът ще мине през няколко спирки, свързани с живота на Сирак Скитник. Ще започнем от сградата на Държавната спестовна каса на ул. „Московска“ 19, където се е помещавало Българското национално радио и където Сирак Скитник дава последното си интервю. За този топос и срещите със Сирака са съхранени любопитни спомени на Елисавета Багряна. Ще поговорим за работата на Сирак Скитник в театъра, за критиката и за рисуването. Пламен В. Петров ще разкаже и за първото куклено представление в страната, в което не малка роля има Сирака. Едно от местата, през които маршрута ще мине е площад „Журналист“, където ще научим повече за градското пространство и критиката на Сирак Скитник по социалните проблеми през 30-те години, като мръсотията и разбитите тротоари. Ще се отбием и през ул. „Борова гора“, където е бил домът на художника, в който е написал едни от най-важните си текстове и е нарисувал едни от най-хубавите си картини. Разбира се, няма да пропуснем и факта, че Сирак Скитник е бил и първият директор на Радио София (днешното Българско национално радио).

За авторката на
Литературния маршрут

Пламен Валентинов Петров е български историк и изкуствовед. Роден е на 6 август 1983 г. във Велико Търново. През 2010 г. е приет в специалност „История на изкуството“ при Национална художествена академия, а година по-късно е назначен като уредник при Софийска градска художествена галерия, където работи до 2019 г. След като се дипломира в НХА, продължава образованието си в магистърска програма „Старобългаристика“ при СУ „Св. Климент Охридски“. Паралелно с обучението си там учи и в магистърска програма „Сравнително изкуствознание“ при Нов български университет. През 2020 г. защитава дисертация при катедра „Нова и съвременна история“ на СУ „Св. Климент Охридски“ с ръководител проф. д-р Евгения Калинова. Изследването му е издадено върху повече от 700 страници със заглавие „Изкуство и власт в България през 70-те години на ХХ век“. Той автор на множество публицистични, анализаторски и художествени текстове, редица монографии и студии, сред които „Случаят „Олга Круша“ (2020), „Художественият отдел на Първото българско изложение – Пловдив 1892 г.“ (2019), „Войната на молива“ (2018) и др. Участва в редица изследователски проекти и кураторски екипи. От 2021 г. е директор на една от най-старите художествени галерии в страната – ХГ Казанлък.