Амелия Личева е поетеса и литературен критик. Тя е професор по теория на литературата в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Автор е на седем теоретичните книги, както и на шест стихосбирки: „Око, втренчено в ухо” (1992), „Втората Вавилонска библиотека” (1997), „Азбуки” (2002), „Моите Европи” (2007) и „Трябва да се види“ (2013), „Зверски кротка“ (2017). Нейни стихове са превеждани на английски, френски, немски, италиански, испански, полски, словашки, хърватски, унгарски, арабски. Тя е главен редактор на „Литературен вестник”, редактор в списание „Литературата”. Член е на редколегията на списание „Чуждоезиково обучение“. Член е на българския ПЕН център и на Международната асоциация по сравнително литературознание. Носител на отличията „Златен лъв“ за издателски проект за тома „Теория на литературата: от Платон към постмодернизма“, Почетен знак на Столична община, 2007, Рицар на книгата на Асоциация „Българска книга“ в категория „Печатни медии – вестници и списания“ за 2016 г. Носител на наградата „Христо Г. Данов“ за 2018 в категорията „За представяне на българската книга“, както и на Първа награда за „Хуманитаристика“ на „Портал Култура“ за 2020 г. Като поет е носител е на Националната литературна награда „Биньо Иванов“ за принос в развитието на българския поетически синтаксис за „Зверски кротка“ (2017).